Светилище на връх "Св. Петър"

В южната част на Ерулска планина се намира мегалитно светилище на върха „Св. Петър“, отдалечено на около 2 километра югоизточно от село Горна Секирна, Пернишка област. През 40-те години на миналия век българският археолог Иван Велков го регистрира за първи път. По-късно, през 70-те, проф. Димитрина Митова-Джонова потвърждава чрез теренни проучвания неговото култово предназначение. Скалистият връх е обграден от крепостна стена с дебелина приблизително 2 метра, изградена без хоросан. Оградената площ има кръгъл, но неправилен план, като максималната ѝ ширина е около 100 метра. Днес стените са заличени от растителност и се открояват само като лек вал. Според открития археологически материал и местоположението, архитектурният комплекс на върха се смята за светилище, а не за отбранително съоръжение от средата на първото хилядолетие преди Христа. Свързва се със слънчевия култ, а днешното име „Св. Петър“ в района е отзвук на древното езическо място. Орнаментиката върху намерени керамични фрагменти е типична за стила „Басараби“, характерен за втората фаза на Ранножелязната епоха и разпространен в обширни територии. Археолозите правят паралели основно с находки от Пернишката крепост, както и с единични артефакти без ясен археологически контекст.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви